Сагата за Железния Вампир - Част XLIV

Четвърт от първата страница на частта липсва – изглежда откъсната. По остатъка от редовете изглежда все едно многократно е било писано с графит, бивайки по-късно изтрито. Личат последователност от избирателни номера за модерната комуникационна система „Щ.Р.А.К.С”™. Срещу всяко от имената се предполага, че са стояли имена, което води филолозите, изучаващи текста, до мисълта, че последвалите страници са служели като книжка за номера...

...не мога да повярвам! Та тя каза, че ще получа щракът ѝ (разговорния термин за съобщение, получено по системата „Щ.Р.А.К.С”™) . Бях напълно сигурен, че поясних минимум двадесет пъти, че за пета поредна вечер е нужно моментално да проведем разговор по естество, надвишаващо естествените сетива на всяко живо и не-живо същество, което ходи с неопределен брой крака по водните, въздушните или сухопътните участъци от полята на Смъртните Богове.

Съобщението ѝ бе кратко, но ясно: „Ще пиша, когато Слънцето падне зад хълма. Лек ден, за сега...”

Ех, човек да се чуди... Дъхът му, смърдящ на листа Оолонг, да не би да я е отвратило. Възможно ли е поредицата от гълъби, които старателно бяха подредени под завивките ѝ, да са я развълнували толкова много, че да е забравила всякакъв усет за минаването на времето.

О, Смъртни Богове!

Дано усета ѝ се завърне у нея, защото търпението ми гори по-ярко от самото залязващо Слънце. Във времена, като тези, напълно забравям несъществените подробности, които ме заобикалят. Колко невнимателно от моя страна...

Литературните аналитици предполагат, че между първата и втората част са изминали близо 5 лета, считайки че дори почерка на писателя се е изменил до такава степен, че дори може да се приеме, че автора е напълно друг. Въпреки това, стилистиката на последвалите редове наподобява по-ранните му творби и това води професионалистите до мисълта, че е настъпил нов литературен цикъл в живота на автора – „Дългото чакане”. По време на този невероятен период за културата не са намерени следи от нито една негова творба. Предполага се, че е бил толкова запленен от „чакането”, че неговото емоционално състояние е било прекалено подробно, за да бъде записано трансформативно в прости думи.

Длъжен съм да попитам: Словата ми носят ли смут у Вашето ежедневие? ... или да разчитам, че естеството на нашата комуникация съдържа у себе си дълбока пропаст?

... или може би танцувате с друга грешна душа, като Вас? И то до такава степен, че не само усета ви за летата напълно е изчезнал, а и способността ви да прилагате мислите си в писмена форма.

Разочаровате ме, мадам. Уви, живота е твърде кратък, а Вие сте просто увяхващо цвете под дъжда на времето.