Сагата за Железния Вампир

Част XII

В тежката, слънчева зима на две хиляди и петнадесето лето Господние, в търсене на прословутия железен вампир от бъдещето, моето пътешествие ме отведе до една скромна планинска хижа. Скромността й се изразяваше не толкова до външния й вид или нейната посещаемост, а по-скоро във видната способност на хижаря да примамва преминаващите туристи и приключенци, и да пресушава кесиите им без да му мигне окото. За самата конструкция не би могло да се каже много: шест етажа, стени изваяни от мрамор и гранит, чаршафи от меча коприна, прибори от лято сребро, куртизанки, скъпи вина и изтънчена кухня. Бедността на обстановката би накарала всеки минаващ аристократ да се просълзи (уви само веднъж) и после да закупи имота заедно с прислугата, за да демонстрира своята щедрост и милост, към същите тези туристи и приключенци, които безусетно са били лишени от своите финансови дадености.

Сядайки на една от масите с бели и алени покривки, забелязах мъж, който не беше далеч от тридесетата си година, но въпреки това от лицето му се спускаше къса, къдрава , кафява брада. Единствено той ми направи впечатление, взимайки предвид, че другите нещастни обитатели на хижата не употребяваха древното магическо изкуство за варене на чай. Знаех това, защото носът на същия този мъж дегустираше своето творение, най-вероятно за определяне на неговия вкусов профил, следвайки точните правила, описани от култовия еротичния научно-исторически-фентъзи роман „Теория и история на чая”. Изтънчено четиво за всеки почитател на дребните неща в живота.

Отпивайки от неговата отвара, получена чрез сваряване и запарване на обработени и ферментирали листа от чаен храст с освежаващ, леко горчив и тръпчив вкус, той погледна към мен в опит да покаже своята доминантност в познанията си по приготвяне на чай. За негово съжаление, аз не бях способен да го гледам без да изпадна в налудничав смях и известно ниво на потрес, тъй като неговия нос започна да сияе във всевъзможни багри и нюанси. Точно в това се изразяваше и неговата неопитност, тъй като забелязах по време на приготвянето пропуснатото шесто запарване на листата Оолонг.

Аматьорска грешка, естествено...

След срещата ми с този човек напуснах хижата, взимайки с мен нови провизии, доставени ми безплатно от тридесет и петия нов собственик на имота за тази седмица, в опит да ме задържи за още една вечер.

В далечината зад планината все още се чува крясъкът на железния вампир от бъдещето.

(по оставащите параграфи от летописа личат петна от засъхнал чай, правейки ги невъзможни за прочит, а между страниците са сложени листа от Оолонг, оставени да изсъхват)